Harry Stojan
Thoughts in Heads
High-school Novel
(In Bulgarian)
Гимназиален роман
от Хари Стоянов (c) 1976 г., Варна
Хари Стоянов
Гимназиален роман
"Софтис", Варна2003 г.
Случките и героите в романа са плод на авторовата фан-тазия. Всякакви съвпадения с истински случки и герои сачиста случайност. Ако някой се познае, то това е в ползана автора - той не е имал никого пред вид.
Първа глава
СВОБОДНИЯТ ЧАС
Видя, че няма смисъл да бърза - беше закъснял поне
с десет минути. Но все пак нещо му подсказваше, че няма да
има лоши последствия от това закъсняване. Достатъчно
бързаше. Всеки ден бързаше, а само днес закъсняваше. Го-
лямо чудо! Най-много ще му пишат закъснение или изобщо
няма да му напишат. Бързаше всеки ден, а само днес закъс-
няваше. Разбира се, с причина, но кой ли щеше да му я ува-
жи. Изобщо в сегашно време само изключителните случаи
са на уважение. Хората обичат сензации и необикновени
неща, интересуват ги и затова ги уважават, а че той се събу-
дил по-късно по вина на спрелия будилник…
Ех, да му се не види! Класната ще се сърди! Но нали
друг път не беше закъснявал, не беше отсъствал от час, не
беше бягал, без да предупреди дежурните да не му пишат
отсъствие. Въобще, номерът му не беше вписван нито
веднъж в графата за отсъствия и закъснения.
Но какво да се прави, трябваше да се примири този
път. Минавайки покрай черквата, се помоли тайно на бога, в
когото вярваше в критичните моменти, и се поуспокои.
Когато влезе в училищния двор и мина под прозор-
ците на своя клас, там се чуваше страхотен шум. Влизайки
през вратата, се спъна в закачалката, удари главата си и едва
не падна. Луд смях се изтръгна от гърдите на съучениците
му, които не бяха по местата си, а се замеряха с тебешири.
Интересно! Нямаше никакъв учител в стаята.
- Я го виж ти! Той знаел, че ще губим и си идва за
втория час, а на нас не казва!
- Откъде ще знам, бе! Не виждаш ли, че се успах.
Един тебешир го удари, после гъбата премина на
сантиметри от главата му.
- По-леко, бе! По дяволите! Първо ще избиете хората
със закачалките, а после ги довършвате с тебешири!
- Стига си викал, бе, Емо! Не виждаш ли, че не исках
да ударя теб! - извика Киро.
- Цели` се по-добре! - изкрещя ядосано Емо. - Мо-
жеш да удариш някого и в окото!
- Е, хайде! Няма да ударя никого.
Емо остави чантата си на последния чин, погледна
часовника си, седна на своето място и отегчено се протегна.
Имаше още трийсет минути до втория час, заедно с между-
часието. Той се надигна, постави часовника си пак в джоба
(защото го носеше винаги там), извади учебника си по аст-
рономия и започна да го разглежда. Следващия час имаха
при физичката и затова той реши да види поне заглавието
на урока.
- О-о! Емо! Чети, чети! Който учи, ще сполучи - про-
викна се Киро от другия край на стаята, седнал на катедра-
та. Той играеше барбут с още две момчета.
- Я млъквай, бе, комарджия! - озъби му се Емо.